May 8, 2010, 10:51 PM

Неделя

  Poetry
6.8K 0 11

Неделно утро. Сладка тишина.

Кафе в леглото и блажена леност.

Промъква се искрица светлина

страхливо през пердетата дантелени.

Блести в очите. Топла и добра.

Ухае теменужено постелята.

Намига от стената календар,

белязан от червеното в неделята.

А тя... изтича. Сякаш е сълза.

Изплъзва се смутено между пръстите.

Закуската. Разходката. Пазар.

И мигове, невероятно къси.

Почивка. Телевизия. И смях.

Отвън врабченце с вятъра споделя.

Опитах да го хвана. Не успях.

Отиде си и то като неделята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаете ли побликувах този стих не за да плагятствам а защото много
    обичам Пушкин правя го в памет на великия руски поет
  • Благодаря и за поздравите, и за прекрасните емоции! Ще ги повторим догодина! Непременно!
  • Страхотно стихотворение, Нели! А как само го изрецитира на литературното четене...беше невероятна!
    Честит рожден ден, на патерица!
  • Ех,знаеш ли каква мъка ми е да ставам в понеделник!
  • Чудесно е!
    Успех ти желая !

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...