Неделно утро. Сладка тишина.
Кафе в леглото и блажена леност.
Промъква се искрица светлина
страхливо през пердетата дантелени.
Блести в очите. Топла и добра.
Ухае теменужено постелята.
Намига от стената календар,
белязан от червеното в неделята.
А тя... изтича. Сякаш е сълза.
Изплъзва се смутено между пръстите.
Закуската. Разходката. Пазар.
И мигове, невероятно къси. ...