8 мая 2010 г., 22:51

Неделя

6.8K 0 11

Неделно утро. Сладка тишина.

Кафе в леглото и блажена леност.

Промъква се искрица светлина

страхливо през пердетата дантелени.

Блести в очите. Топла и добра.

Ухае теменужено постелята.

Намига от стената календар,

белязан от червеното в неделята.

А тя... изтича. Сякаш е сълза.

Изплъзва се смутено между пръстите.

Закуската. Разходката. Пазар.

И мигове, невероятно къси.

Почивка. Телевизия. И смях.

Отвън врабченце с вятъра споделя.

Опитах да го хвана. Не успях.

Отиде си и то като неделята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаете ли побликувах този стих не за да плагятствам а защото много
    обичам Пушкин правя го в памет на великия руски поет
  • Благодаря и за поздравите, и за прекрасните емоции! Ще ги повторим догодина! Непременно!
  • Страхотно стихотворение, Нели! А как само го изрецитира на литературното четене...беше невероятна!
    Честит рожден ден, на патерица!
  • Ех,знаеш ли каква мъка ми е да ставам в понеделник!
  • Чудесно е!
    Успех ти желая !

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...