27 ene 2008, 11:22

Неделя сутрин

1.8K 0 4
Неделя сутрин

Събудих се, утрото отминаваше.
Слънцето бе се изкачило над мен.
Повдигнах се, погледнах огледалото -
един тъжен човек ме гледаше студен.

Музика пуснах.
Балада се падна на ред.
Стъпих в банята да се обръсна,
а във острието видях отново тъжния поет.

Неделя сутрин, утро като всяко друго.
Бездушно гонещо нощта.
Сипах уиски, чаках чудо,
доволната забрава на...

Настана вечер, но месец не изгря.
Бутилката аз бавно допивах.
Баладата звучеше, огънят догоря.
От чашата отпих, станах и тръгнах.

Пред листа се спрях да поговоря,
знаейки, че може би четеш.
С мислите успях да се преборя,
чувствата ме биха – смях…

Смеех се, не знаех какво да направя.
И твоята усмивка виждах отпред.
Ще се видим скоро, зная.
Времето само ще дойде
И ти ще дойдеш…
До мен ще спреш…
До мен ще спреш…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...