Jan 27, 2008, 11:22 AM

Неделя сутрин

  Poetry » Love
1.8K 0 4
Неделя сутрин

Събудих се, утрото отминаваше.
Слънцето бе се изкачило над мен.
Повдигнах се, погледнах огледалото -
един тъжен човек ме гледаше студен.

Музика пуснах.
Балада се падна на ред.
Стъпих в банята да се обръсна,
а във острието видях отново тъжния поет.

Неделя сутрин, утро като всяко друго.
Бездушно гонещо нощта.
Сипах уиски, чаках чудо,
доволната забрава на...

Настана вечер, но месец не изгря.
Бутилката аз бавно допивах.
Баладата звучеше, огънят догоря.
От чашата отпих, станах и тръгнах.

Пред листа се спрях да поговоря,
знаейки, че може би четеш.
С мислите успях да се преборя,
чувствата ме биха – смях…

Смеех се, не знаех какво да направя.
И твоята усмивка виждах отпред.
Ще се видим скоро, зная.
Времето само ще дойде
И ти ще дойдеш…
До мен ще спреш…
До мен ще спреш…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рефицул All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...