Неделя сутрин

Poesía

973 0 1

Вървях си във неделя сутрин

по улицата, без посока, просто ей така,

а срещу мен креташе най-земното чудо -

баба и дядо... така нежно хванати за ръка.

В поостарелите от времето очи,

отвъд сбръчканите им лица,

видях оня уникален блясък,

нали знаете... блясъка на любовта.

Как искам и аз да те намеря,

да ни се случат хиляди неща

и някоя неделя сутрин

просто да ме хванеш за ръка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Старостта преминава
бавно край мен.
Баба и дядо
за ръка са се хванали.
Товарът житейски
поравно смален
между него и нея
в годините срастнали.
И аз им се възхитих веднъж!
Пожелавам го на всички!
Хубав стих!

2008-04-13T19:42:34+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0