Вървях си във неделя сутрин
по улицата, без посока, просто ей така,
а срещу мен креташе най-земното чудо -
баба и дядо... така нежно хванати за ръка.
В поостарелите от времето очи,
отвъд сбръчканите им лица,
видях оня уникален блясък,
нали знаете... блясъка на любовта.
Как искам и аз да те намеря,
да ни се случат хиляди неща
и някоя неделя сутрин
просто да ме хванеш за ръка...