13.04.2008 г., 17:10 ч.

Неделя сутрин 

  Поезия
747 0 1

Вървях си във неделя сутрин

по улицата,  без посока, просто ей така,

а срещу мен креташе най-земното чудо -

баба и дядо... така нежно хванати за ръка.

 

В поостарелите от времето очи,

отвъд сбръчканите им лица,

видях оня уникален блясък,

нали знаете... блясъка на любовта.

 

Как искам и аз да те намеря,

да ни се случат хиляди неща

и някоя неделя сутрин

просто да ме хванеш за ръка...

© Никита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Старостта преминава
    бавно край мен.
    Баба и дядо
    за ръка са се хванали.
    Товарът житейски
    поравно смален
    между него и нея
    в годините срастнали.
    И аз им се възхитих веднъж!
    Пожелавам го на всички!
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??