Вървях си във неделя сутрин
по улицата, без посока, просто ей така,
а срещу мен креташе най-земното чудо -
баба и дядо... така нежно хванати за ръка.
В поостарелите от времето очи, ...
Делиш ти винаги два полюса далечни
с една галактика безкрайна между тях.
Делиш на две едно неразделимо,
побираш в себе си един безкраен свят.
Делиш с едни обикновени и човешки грешки ...
Късно е, ще си отида с една мечта.
Късно е да живея за минали неща.
Късно е, а бих била това,
за което е късно, да бъда сега...
Късно е, щом забравихме да бъдем деца. ...
