Недоизказано

Харесва ли ти? Продължаваш ли да грабиш?

Можеш и да довършиш, нищо не остана.

Създаде рани, океани, направи си пътечка,

за теб доводите са ти, че съм просто пречка.

Твърдиш, че си без грешки, че си перфектния човек,

а не представляваш нищо, погледнато в аспект.

Толкова много обиди, раздадени етикети,

опетнени лица, нарисувани портрети.

Крещиш , наричаш , плачеш щом не одобряваш,

сочиш и обиждаш , но силно нараняваш.

В един момент се чува силния ти крясък,

дори в очите ми не остана, следи от капка блясък.

Кога ще видиш, че вместо да обичаш,

злоба и ненавист към себе си привличаш.

Не искам ти повярвай чувства в мен да няма,

но нежеланието, което у мен създаде, само безразличие остана.

И как кажи ми, как да се държа от тук нататък,

разбрах по трудния начин, че живота всъщност е много кратък.

Особено този, който не си изживял,

а само трагедии и болка в сърцето насъбрал

Боли ме, че това подтикна ме да пиша,

но не мога по друг начин чувствата си да опиша.,