30 dic 2008, 13:24

Недолюбена жена 

  Poesía » De amor
859 0 21
             Недолюбена жена

Нощта премаля до покоя ми смутена,
съзряла две танцуващи тела,
в очите и на утрото смирено,
откривам капчици роса...

От бързея порой звездици,
посипани пред моя праг,
на светлината им сестрица,
все някога ще бъда пак...

Нощта премаля до покоя ми студена,
несбъднала в съня си топлина
и сякаш моли тихо да приема,
че пак е недолюбена жена!...

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??