Недолюбена жена
Нощта премаля до покоя ми смутена,
съзряла две танцуващи тела,
в очите и на утрото смирено,
откривам капчици роса...
От бързея порой звездици,
посипани пред моя праг,
на светлината им сестрица,
все някога ще бъда пак...
Нощта премаля до покоя ми студена,
несбъднала в съня си топлина
и сякаш моли тихо да приема, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация