Недолюбена жена

Dec 30, 2008, 1:24 PM

Poetry » Love

909 0 21

Недолюбена жена
Нощта премаля до покоя ми смутена,
съзряла две танцуващи тела,
в очите и на утрото смирено,
откривам капчици роса...
От бързея порой звездици,
посипани пред моя праг,
на светлината им сестрица,
все някога ще бъда пак...
Нощта премаля до покоя ми студена,
несбъднала в съня си топлина
и сякаш моли тихо да приема, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Недолюбена жена

Want to read more?

Random works