НЕДОНОСЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Р. Чакърова
Самата Тъмнина ми проговори.
Гласът ù беше топъл, завладяващ.
И идваше през малкия прозорец...
Какво?... Светулки ли продавала???...
Я виж! Наистина ги носеше...
Едва устискваше препълнените шепи.
Звездите я засипваха с въпроси,
а Тя се изчерняваше нелепо...
Единствено Душата ми мълчеше
и бръкна за останалите дребни.
И без това към нулата клонеше -
реши да се охарчи до последно.
Избута чакащите, предреди се...
Тъй алчна бе за малко Светлина!
Това е поводът за този стих, написан
в една прогледнала от обич Тишина...
Светулките заспаха върху чèлото
на загнездùлият се Вятър в мен.
В родилни болки сгърчи се Вселената...
Пак не доноси следващия Ден...
Лондон 04/07/2016 ' 00:53
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados
Поздрави от Лондон