29 nov 2011, 12:35

Недооценен живот

  Poesía » Otra
782 1 3

За теб живота си отдадох,

ти захвърли го в нощта,

и потъпка моите чувства,

без да се срамуваш от това.

 

Защо при мене пак се връщаш,

да довършиш стореното от преди,

от моето сърце не остана вече нищо,

само, само тез сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Диманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и много истинско!Докосна ме!
  • НИКОЛА МНОГО ИСТИНСКО !Една прегръдка от мен за да те стопли малко !Не тъжи !Знам много боли !Поздрав!Много харесах!
  • Много тъжно! Не допускай да се върне отново болката. Поздрави, Ники!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...