Недописана приказка

Аз съм болките, аз съм и раните,
цял живот от главата си патя,
на върха на иглата събраните,
чудеса. С тях си кърпя ината.

И в душата ми – старата, младата,
(някой нея е с мене наказал),
все горят календари на кладата,
всеки ден е с любов отбелязан.

Аз съм светлия лъч на усмивките,
залез, изгрев... Каквото се сетиш.
Аз съм виното – лудото, пивкото
и тъгата на всички поети.

Аз жената в съня ти съм, ласката,
просто обич съм. Дадена свише
и в тефтера на Бога надраскана,
светла приказка... Още я пише...