Jun 6, 2025, 7:08 PM

Недописана приказка

  Poetry
280 0 0

Аз съм болките, аз съм и раните,
цял живот от главата си патя,
на върха на иглата събраните,
чудеса. С тях си кърпя ината.

 

И в душата ми – старата, младата,
(някой нея е с мене наказал),
все горят календари на кладата,
всеки ден е с любов отбелязан.

 

Аз съм светлия лъч на усмивките,
залез, изгрев... Каквото се сетиш.
Аз съм виното – лудото, пивкото
и тъгата на всички поети.

 

Аз жената в съня ти съм, ласката,
просто обич съм. Дадена свише
и в тефтера на Бога надраскана,
светла приказка... Още я пише...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...