6.06.2025 г., 19:08

Недописана приказка

277 0 0

Аз съм болките, аз съм и раните,
цял живот от главата си патя,
на върха на иглата събраните,
чудеса. С тях си кърпя ината.

 

И в душата ми – старата, младата,
(някой нея е с мене наказал),
все горят календари на кладата,
всеки ден е с любов отбелязан.

 

Аз съм светлия лъч на усмивките,
залез, изгрев... Каквото се сетиш.
Аз съм виното – лудото, пивкото
и тъгата на всички поети.

 

Аз жената в съня ти съм, ласката,
просто обич съм. Дадена свише
и в тефтера на Бога надраскана,
светла приказка... Още я пише...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...