Недопустимо

Poesía » Filosófica

1.2K 1 1

Само с тебе искам да говоря

Усмихнат си, приличаш на мечта

Дори библейска книга да разтворя

Пак твоето име там ще прочета.

Притихнала в бръчките ти тъй-красиви

Забравила, че само в мислите си мой

За тайните на дните мълчаливи

Гори ме спомен и изстивам в зной

Към здрача ли те водя?

Остави ме, аз паднала да плача...

Сама да бродя... Недей!

Аз искам си палача!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Човек сам прави изборите в живота си! И оставя следа след себе си... Животът дава шанс на всеки.

2020-04-25T10:20:54+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0