Недопустимо

Поезия » Философска

1.2K 1 1

Само с тебе искам да говоря

Усмихнат си, приличаш на мечта

Дори библейска книга да разтворя

Пак твоето име там ще прочета.

Притихнала в бръчките ти тъй-красиви

Забравила, че само в мислите си мой

За тайните на дните мълчаливи

Гори ме спомен и изстивам в зной

Към здрача ли те водя?

Остави ме, аз паднала да плача...

Сама да бродя... Недей!

Аз искам си палача!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Човек сам прави изборите в живота си! И оставя следа след себе си... Животът дава шанс на всеки.

2020-04-25T10:20:54+03:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0