Недопустимост

7 jun 2012, 9:58

Poesía

582 0 0

Не мога да повярвам,

не мога да допусна,

че пак сама съм,

че пак те губя.

Това е сън. Кошмар.

Време е да се събудя,

сигурна съм, знам,

ти ще се завърнеш.

Няма да се справя,

не и този път,

да понеса товара

на тежкия си кръст -

болката, която ми предлага

злата ми съдба,

раздялата, самотата

и разбира се, смъртта.

Няма да се справя,

не и без теб,

искам да повярвам,

че пак ще си до мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.