Недопустимост
870
0
0
Не мога да повярвам,
не мога да допусна,
че пак сама съм,
че пак те губя.
Това е сън. Кошмар.
Време е да се събудя,
сигурна съм, знам,
ти ще се завърнеш.
Няма да се справя,
не и този път,
да понеса товара
на тежкия си кръст -
болката, която ми предлага
злата ми съдба,
раздялата, самотата
и разбира се, смъртта.
Няма да се справя,
не и без теб,
искам да повярвам,
че пак ще си до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
