7.06.2012 г., 9:58 ч.

Недопустимост 

  Поезия
602 0 0

Не мога да повярвам,

не мога да допусна,

че пак сама съм,

че пак те губя.

 

Това е сън. Кошмар.

Време е да се събудя,

сигурна съм, знам,

ти ще се завърнеш.

 

Няма да се справя,

не и този път,

да понеса товара

на тежкия си кръст -

 

болката, която ми предлага

злата ми съдба,

раздялата, самотата

и разбира се, смъртта.

 

Няма да се справя,

не и без теб,

искам да повярвам,

че пак ще си до  мен.

 

 

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??