Jun 7, 2012, 9:58 AM

Недопустимост 

  Poetry
603 0 0

Не мога да повярвам,

не мога да допусна,

че пак сама съм,

че пак те губя.

 

Това е сън. Кошмар.

Време е да се събудя,

сигурна съм, знам,

ти ще се завърнеш.

 

Няма да се справя,

не и този път,

да понеса товара

на тежкия си кръст -

 

болката, която ми предлага

злата ми съдба,

раздялата, самотата

и разбира се, смъртта.

 

Няма да се справя,

не и без теб,

искам да повярвам,

че пак ще си до  мен.

 

 

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??