Недопята песен
Изгубен дълбоко в ранимоста на своята душа,
самин, от никого със нежност, дори, неприласкан
във клетките на неизбежното ни бъдеще руша
и широкопръсто разпилявам дни от свойта млада дан.
Несрещнал в пътя си ни сроден, ни влюбена душа,
откривайки самичък във самотата начин да се утеша,
обичам и обичат ме, и с обич мога дори да задуша,
но мога и след мен си всичко аз да разруша.
Не бил, покълвам някак си нездраво там, в небитието -
ще бъда ли, или пък вече колкото съм бил, съм бил?
Усещам всеки ден как по-слабо бие ми сърцето, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse