Недопята песен....
Недопята песен
Изгубен дълбоко в ранимоста на своята душа,
самин, от никого със нежност, дори, неприласкан
във клетките на неизбежното ни бъдеще руша
и широкопръсто разпилявам дни от свойта млада дан.
Несрещнал в пътя си ни сроден, ни влюбена душа,
откривайки самичък във самотата начин да се утеша,
обичам и обичат ме, и с обич мога дори да задуша,
но мога и след мен си всичко аз да разруша.
Не бил, покълвам някак си нездраво там, в небитието -
ще бъда ли, или пък вече колкото съм бил, съм бил?
Усещам всеки ден как по-слабо бие ми сърцето,
от обич не избягах, а уж от обич бил съм се родил.
Не тлях, горях и огън исках, ала тъй и не стъкмих:
за щастие са нужни четири ръце и още толкова очи,
а борих се, от чашата със обич сок омаен пих,
морен връщам се сега, дори и мъката ме не рачи.
ЕТ МАЧИБО - 2008 г
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
!
.
