За него времето е спряло
тъй както си летяло,
поредната борба със вятъра
сърцето не преодоляло
и своята последна песен
така и недопяло...
В бездушната прегръдка
на безвремието
се озовало,
сбогувайки се с майката-небе
като стрела надолу полетяло,
а песента му недопята
продължава да разнася вятърът...
© П Антонова Todos los derechos reservados