3 sept 2017, 6:44

Недоразумение

  Poesía » Otra
966 3 3

Твоя грешка съм. 
Недоразумение.
Провалих се тотално. 
По свойски.
С математика и изчисления 
си напълних бележника 
с двойки.

Твоя рана съм. 
Декубитална.
Отвори ми вратата. 
Към Ада. 
С бързи крачки ще мина 
през нея. 
Ще заровя лицето си. 
В пламък.

Твоя болка съм. 
Нека изгарям.
Да ме парят 
катранени клади.
Щом доброто се плаща 
накрая,
ще изкупя достойно 
греха си.

Твоя грешка съм. 
Недоразумение.
И съм рана.
И болка.
Има смисъл 
да гори онзи огън 
край мене,
пък  гробарите 
нека се смеят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...