Твоя грешка съм.
Недоразумение.
Провалих се тотално.
По свойски.
С математика и изчисления
си напълних бележника
с двойки.
Твоя рана съм.
Декубитална.
Отвори ми вратата.
Към Ада.
С бързи крачки ще мина
през нея.
Ще заровя лицето си.
В пламък.
Твоя болка съм.
Нека изгарям.
Да ме парят
катранени клади.
Щом доброто се плаща
накрая,
ще изкупя достойно
греха си.
Твоя грешка съм.
Недоразумение.
И съм рана.
И болка.
Има смисъл
да гори онзи огън
край мене,
пък гробарите
нека се смеят.
© Анета Всички права запазени