16 ene 2014, 17:57

Недостатъчност

885 0 18

Недостатъчност


Сама поемам аз по Пътя,

вървяла дълго, без почивка.

И моят корен, там на кръстопътя,

изсъхва за последно и с усмивка!

 

Отивам нейде, чакайки отдавна

да срещна Него, там в небитието.

И любовта ми тук така безславна,

да бъде вечна, както е прието!

 

Очаквам да се слея с моя странник,

бленуваща за него цял живот!

И никога не ще да съм измамник

сега на себе си и чак до гроб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е!Писано е с бързо и с чувство. Поздрави!
  • Вероятен спомен по несподелена любов или загадка в неизвестното ... ! Стиха е прекрасен!
  • От твоите думи наистина ми се върна надеждата, че не е късно, Чо...Нищо, че Москва не вярва на сълзи . За мен е чест, че намина.
  • Та, по този път от Керуак, та чак до сега - все търсим да открием нещо, или някой...или пък нас да открият! Никога не е късно за нови велики открития, макар и не географски!
    Поздрав, М!
  • Аз пьк искам, да те чета! Знаеш, че след мен идват осите!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...