Недостатъчност

Поезия » Философска

884 0 18

Недостатъчност

Сама поемам аз по Пътя,

вървяла дълго, без почивка.

И моят корен, там на кръстопътя,

изсъхва за последно и с усмивка!

Отивам нейде, чакайки отдавна

да срещна Него, там в небитието.

И любовта ми тук така безславна,

да бъде вечна, както е прието!

Очаквам да се слея с моя странник,

бленуваща за него цял живот!

И никога не ще да съм измамник

сега на себе си и чак до гроб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Lebovski (Лебовски)

хубаво е!Писано е с бързо и с чувство. Поздрави!

2014-01-25T16:48:05+02:00
donWalcheze (Лучано)

Вероятен спомен по несподелена любов или загадка в неизвестното ... ! Стиха е прекрасен!

2014-01-19T20:02:37+02:00
manipuliram (Манипулирам)

От твоите думи наистина ми се върна надеждата, че не е късно, Чо...Нищо, че Москва не вярва на сълзи . За мен е чест, че намина.

2014-01-19T00:05:39+02:00
oksimoron (Христов)

Та, по този път от Керуак, та чак до сега - все търсим да открием нещо, или някой...или пък нас да открият! Никога не е късно за нови велики открития, макар и не географски!
Поздрав, М!

2014-01-18T23:58:50+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Аз пьк искам, да те чета! Знаеш, че след мен идват осите!

2014-01-17T22:36:06+02:00