Пиян?! Не! По-скоро опиянен.

Но не от алкохола, а от теб.

От твойта усмивка, поглед...

Бягам?! Не! По-скоро печеля време.

Печеля секунда, минута, а може би ден

който ще е само за теб и за мен.

Бих ли те оставил ме питаш ти.

Не знам, дали бих ли могъл да ти кажа:

''Чао беше ми приятно за времето

прекарано с теб, беше ми приятно

за нощите безсънни, за това че ти

ми показа какво е това любовта

и какво е наистина да обичаш.''

Но залеза дойде а с него защо

не дойде и ти?