28 ago 2010, 11:34

Недрата на сърцето... 

  Poesía » Otra
673 0 2
Препусках из недрата на сърцето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
 окъпах се в твоите усмивки.

Проникнах плахо там.
Съблякох се, до кости се разголих.
Душата ми потъна в срам,
връхлетяна от откровения ти полъх.

Проникнах плахо там, където
сама изгубих се, погубих себе си
и в тази бездна, в този безпределен океан,
намерих ключа към сърцето ти.

Посегнах към ключалката,
ръката ми трепереше,
и пъхайки го тайно там.
разбрах, че този ключ е времето.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??