Недрата на сърцето...
Препусках из недрата на сърцето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
окъпах се в твоите усмивки.
Проникнах плахо там.
Съблякох се, до кости се разголих.
Душата ми потъна в срам,
връхлетяна от откровения ти полъх.
Проникнах плахо там, където
сама изгубих се, погубих себе си
и в тази бездна, в този безпределен океан,
намерих ключа към сърцето ти.
Посегнах към ключалката,
ръката ми трепереше,
и пъхайки го тайно там.
разбрах, че този ключ е времето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
окъпах се в твоите усмивки.
Проникнах плахо там.
Съблякох се, до кости се разголих.
Душата ми потъна в срам,
връхлетяна от откровения ти полъх.
Проникнах плахо там, където
сама изгубих се, погубих себе си
и в тази бездна, в този безпределен океан,
намерих ключа към сърцето ти.
Посегнах към ключалката,
ръката ми трепереше,
и пъхайки го тайно там.
разбрах, че този ключ е времето.
© Николина Милева All rights reserved.
