21 nov 2014, 15:04

Неговото четиво 

  Poesía
944 0 5

Описвам прилежно в тефтера гемиите,

които така не дочаках на кея.

Потънали бяха. И само сепиите

мастило харизаха, да си налея.


Отдавна съм жалкият писар на дните си

и само поскръцвам с перото напразно.

Описвам ли, някой ли пише съдбите ни?

То, кой да ти каже? (Теории разни...)


Изпод показалеца, с тремор, на времето,

се сричат по детски хиляда живота.

И всяка обида, лъжа, лицемерие

са в текста (са главните букви на злото).


Четем ли го времето, то ли чете ни?

(Все някому някой му е за прочитане.)

И зад очилата си то ни гадае,

дордето на струйки мастило изтичаме.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??