Неговото четиво
Описвам прилежно в тефтера гемиите,
които така не дочаках на кея.
Потънали бяха. И само сепиите
мастило харизаха, да си налея.
Отдавна съм жалкият писар на дните си
и само поскръцвам с перото напразно.
Описвам ли, някой ли пише съдбите ни?
То, кой да ти каже? (Теории разни...)
Изпод показалеца, с тремор, на времето,
се сричат по детски хиляда живота.
И всяка обида, лъжа, лицемерие
са в текста (са главните букви на злото).
Четем ли го времето, то ли чете ни?
(Все някому някой му е за прочитане.)
И зад очилата си то ни гадае,
дордето на струйки мастило изтичаме.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
