21.11.2014 г., 15:04 ч.

Неговото четиво 

  Поезия
931 0 5

Описвам прилежно в тефтера гемиите,

които така не дочаках на кея.

Потънали бяха. И само сепиите

мастило харизаха, да си налея.


Отдавна съм жалкият писар на дните си

и само поскръцвам с перото напразно.

Описвам ли, някой ли пише съдбите ни?

То, кой да ти каже? (Теории разни...)


Изпод показалеца, с тремор, на времето,

се сричат по детски хиляда живота.

И всяка обида, лъжа, лицемерие

са в текста (са главните букви на злото).


Четем ли го времето, то ли чете ни?

(Все някому някой му е за прочитане.)

И зад очилата си то ни гадае,

дордето на струйки мастило изтичаме.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??