10 nov 2008, 11:55

Неизбежно

715 0 7

Неизбежно

Не искай да сложиш начало,
когато краят е неизбежен,
не наричай черното бяло,
нито на грубото казвай нежно!

Не казвай, че грозното е красиво,
не казвай, че има слънце в нощта,
не казвай на нещастното щастливо,
нито и невинност на греха!

Не търси звезди в облачно небе,
нито в залеза търси зора,
не търси в сушата море,
не бъркай безразличието с любовта!

Не търси в зимата пролет,
нито привечер търси роса,
не търси в кацането полет,
не се надявай, когато надеждата умря!

Не търси птиците на есен,
когато отлетели са на юг,
не наричай виковете песен,
не казвай като ме няма, че съм тук!

Сега тръгвам, не опитвай да ме спираш ти,
сбогувай се просто с надеждата,
с вятърни мелници не се бори,
не можеш да победиш неизбежното!

06.09.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...