Nov 10, 2008, 11:55 AM

Неизбежно

  Poetry » Love
708 0 7

Неизбежно

Не искай да сложиш начало,
когато краят е неизбежен,
не наричай черното бяло,
нито на грубото казвай нежно!

Не казвай, че грозното е красиво,
не казвай, че има слънце в нощта,
не казвай на нещастното щастливо,
нито и невинност на греха!

Не търси звезди в облачно небе,
нито в залеза търси зора,
не търси в сушата море,
не бъркай безразличието с любовта!

Не търси в зимата пролет,
нито привечер търси роса,
не търси в кацането полет,
не се надявай, когато надеждата умря!

Не търси птиците на есен,
когато отлетели са на юг,
не наричай виковете песен,
не казвай като ме няма, че съм тук!

Сега тръгвам, не опитвай да ме спираш ти,
сбогувай се просто с надеждата,
с вятърни мелници не се бори,
не можеш да победиш неизбежното!

06.09.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...