Nov 10, 2008, 11:55 AM

Неизбежно

  Poetry » Love
713 0 7

Неизбежно

Не искай да сложиш начало,
когато краят е неизбежен,
не наричай черното бяло,
нито на грубото казвай нежно!

Не казвай, че грозното е красиво,
не казвай, че има слънце в нощта,
не казвай на нещастното щастливо,
нито и невинност на греха!

Не търси звезди в облачно небе,
нито в залеза търси зора,
не търси в сушата море,
не бъркай безразличието с любовта!

Не търси в зимата пролет,
нито привечер търси роса,
не търси в кацането полет,
не се надявай, когато надеждата умря!

Не търси птиците на есен,
когато отлетели са на юг,
не наричай виковете песен,
не казвай като ме няма, че съм тук!

Сега тръгвам, не опитвай да ме спираш ти,
сбогувай се просто с надеждата,
с вятърни мелници не се бори,
не можеш да победиш неизбежното!

06.09.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...