Nov 10, 2008, 11:55 AM

Неизбежно

  Poetry » Love
712 0 7

Неизбежно

Не искай да сложиш начало,
когато краят е неизбежен,
не наричай черното бяло,
нито на грубото казвай нежно!

Не казвай, че грозното е красиво,
не казвай, че има слънце в нощта,
не казвай на нещастното щастливо,
нито и невинност на греха!

Не търси звезди в облачно небе,
нито в залеза търси зора,
не търси в сушата море,
не бъркай безразличието с любовта!

Не търси в зимата пролет,
нито привечер търси роса,
не търси в кацането полет,
не се надявай, когато надеждата умря!

Не търси птиците на есен,
когато отлетели са на юг,
не наричай виковете песен,
не казвай като ме няма, че съм тук!

Сега тръгвам, не опитвай да ме спираш ти,
сбогувай се просто с надеждата,
с вятърни мелници не се бори,
не можеш да победиш неизбежното!

06.09.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....