10 нояб. 2008 г., 11:55

Неизбежно

707 0 7

Неизбежно

Не искай да сложиш начало,
когато краят е неизбежен,
не наричай черното бяло,
нито на грубото казвай нежно!

Не казвай, че грозното е красиво,
не казвай, че има слънце в нощта,
не казвай на нещастното щастливо,
нито и невинност на греха!

Не търси звезди в облачно небе,
нито в залеза търси зора,
не търси в сушата море,
не бъркай безразличието с любовта!

Не търси в зимата пролет,
нито привечер търси роса,
не търси в кацането полет,
не се надявай, когато надеждата умря!

Не търси птиците на есен,
когато отлетели са на юг,
не наричай виковете песен,
не казвай като ме няма, че съм тук!

Сега тръгвам, не опитвай да ме спираш ти,
сбогувай се просто с надеждата,
с вятърни мелници не се бори,
не можеш да победиш неизбежното!

06.09.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...