anvedi (Ани Виделова)
1 69

4 jun 2011, 12:17

Неизбежно

Poesía

1.1K 0 2

Неизбежно

Когато си заченат

да си чувствен-

проклятие,

създаващо мечти,

животът се превръща

във изкуство,

но нерви се опъват -

не търпиш

и ядно виеш,

хапеш като куче,

наритат те,

самотно проскимтиш,

в безсилие

потъваш в тиха лудост

и нищо повече

не те боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anvedi (Ани Виделова)

Благодаря, Катриона! Оценявам присъствието ти. Никога не съм сигурна дали написаното е добро. Може би било добре да се доразвие, но колкото по-малко се говори, вероятността да кажеш глупост е по-малка.

2011-06-06T10:46:12+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Очарова ме този стих - кратък, силен, изпълнен с много болка!

2011-06-04T15:09:21+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0