4 июн. 2011 г., 12:17

Неизбежно 

  Поэзия
840 0 2

 

 

Неизбежно

 

Когато си заченат

да си чувствен-

проклятие,

създаващо мечти,

животът се превръща

във изкуство,

но нерви се опъват -

не търпиш

и ядно виеш,

хапеш като куче,

наритат те,

самотно проскимтиш,

в безсилие

потъваш в тиха лудост

и нищо повече

не те боли.

 

 

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Катриона! Оценявам присъствието ти. Никога не съм сигурна дали написаното е добро. Може би било добре да се доразвие, но колкото по-малко се говори, вероятността да кажеш глупост е по-малка.
  • Очарова ме този стих - кратък, силен, изпълнен с много болка!
Предложения
: ??:??