4 июн. 2011 г., 12:17

Неизбежно

1.1K 0 2

 

 

Неизбежно

 

Когато си заченат

да си чувствен-

проклятие,

създаващо мечти,

животът се превръща

във изкуство,

но нерви се опъват -

не търпиш

и ядно виеш,

хапеш като куче,

наритат те,

самотно проскимтиш,

в безсилие

потъваш в тиха лудост

и нищо повече

не те боли.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Катриона! Оценявам присъствието ти. Никога не съм сигурна дали написаното е добро. Може би било добре да се доразвие, но колкото по-малко се говори, вероятността да кажеш глупост е по-малка.
  • Очарова ме този стих - кратък, силен, изпълнен с много болка!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...