Jun 4, 2011, 12:17 PM

Неизбежно

  Poetry
1.1K 0 2

 

 

Неизбежно

 

Когато си заченат

да си чувствен-

проклятие,

създаващо мечти,

животът се превръща

във изкуство,

но нерви се опъват -

не търпиш

и ядно виеш,

хапеш като куче,

наритат те,

самотно проскимтиш,

в безсилие

потъваш в тиха лудост

и нищо повече

не те боли.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Катриона! Оценявам присъствието ти. Никога не съм сигурна дали написаното е добро. Може би било добре да се доразвие, но колкото по-малко се говори, вероятността да кажеш глупост е по-малка.
  • Очарова ме този стих - кратък, силен, изпълнен с много болка!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...