ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
30 jun 2007, 19:41

Неизбежно 

  Poesía
836 0 12
 

Усмихвам ти се за последен път.

За първи път ще кажа: „Сбогом".

Безсилна съм, а искам да й устоя,

на дебнещата ме, стаила се тревога.


Сама съм аз и не за първи път,

въздишките последни ти дарявам.

Дори и спомените в мен болят,

аз гасна, гасна - всичко ме ранява.


Макар да зная как ще мине време,

ще отшумява днешната тъга,

и олекотено, днешното ми бреме,

ще ми се види като лъч в нощта.


Усмихвам ти се за последен път.

За първи път ще кажа: „Трябва!"

Но сълзите не спират да текат,

раздялата ме неизбежно грабва.


Посветено на П.Т. - точно днес...

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??