ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
30 июн. 2007 г., 19:41

Неизбежно 

  Поэзия
935 0 12
 

Усмихвам ти се за последен път.

За първи път ще кажа: „Сбогом".

Безсилна съм, а искам да й устоя,

на дебнещата ме, стаила се тревога.


Сама съм аз и не за първи път,

въздишките последни ти дарявам.

Дори и спомените в мен болят,

аз гасна, гасна - всичко ме ранява.


Макар да зная как ще мине време,

ще отшумява днешната тъга,

и олекотено, днешното ми бреме,

ще ми се види като лъч в нощта.


Усмихвам ти се за последен път.

За първи път ще кажа: „Трябва!"

Но сълзите не спират да текат,

раздялата ме неизбежно грабва.


Посветено на П.Т. - точно днес...

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??