Неизбежно
Усмихвам ти се за последен път.
За първи път ще кажа: „Сбогом".
Безсилна съм, а искам да й устоя,
на дебнещата ме, стаила се тревога.
Сама съм аз и не за първи път,
въздишките последни ти дарявам.
Дори и спомените в мен болят,
аз гасна, гасна - всичко ме ранява.
Макар да зная как ще мине време,
ще отшумява днешната тъга,
и олекотено, днешното ми бреме,
ще ми се види като лъч в нощта.
Усмихвам ти се за последен път.
За първи път ще кажа: „Трябва!"
Но сълзите не спират да текат,
раздялата ме неизбежно грабва.
Посветено на П.Т. - точно днес...
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
