Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
16 feb 2011, 16:19

Неизбежност 

  Poesía » Otra
537 0 4

Не можеш да избягаш

от гумените стъпки,

нестихващо вървящи 

зад мокрия ти гръб.


Ти зъзнеш и очакваш,

изпива те страхът ти,

а съвестта те тегли

към сивото въже.


Оставени простори, 

забравени прозорци,

затворени навътре,

заключени врати,


мечтите се изливат 

във капка от надежда,

излива се последна

и вялата тъга.


Останал си без нищо,

без знаци и без път,

без счупен ориентир 

във болното сърце.


Това е есента

на идващото лято.

Грехът е лудостта ти.

Гласът му те зове. 

 

 

6.01.2011г.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??