Неизбежност
889
0
4
Не можеш да избягаш
от гумените стъпки,
нестихващо вървящи
зад мокрия ти гръб.
Ти зъзнеш и очакваш,
изпива те страхът ти,
а съвестта те тегли
към сивото въже.
Оставени простори,
забравени прозорци,
затворени навътре,
заключени врати,
мечтите се изливат
във капка от надежда,
излива се последна
и вялата тъга.
Останал си без нищо,
без знаци и без път,
без счупен ориентир
във болното сърце.
Това е есента
на идващото лято.
Грехът е лудостта ти.
Гласът му те зове.
6.01.2011г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
