2 mar 2018, 12:59

Неизбежност

416 0 0

НЕИЗБЕЖНОСТ

 

На мене четвърт век не ми достига
стотачката си аз да навъртя.
Живота още тайно ми намига.
С отворени очи съм към света

.

Все още ми са мили планините,
природните картини обожавам аз.
Не са ми още натежали дните.
Над буйните си чувства нямам власт.

 

Обичам аз когато се задъхвам
над работата свършена със кеф.
Навсякъде носа си още пъхам.
И все похарчвам някой скътан лев.

 

Все още се задъхвам по луната.
И романтичните звезди броя.
Жадувам за забраните в душата
и фантастична планове  кроя!

 

Но мойте стимули ще се изчерпат,
И аз  навярно ще увися нос.
За всички ни това е вързано във кърпа,
защото всеки тук е само гост!
  06.09.2005г.Техеран

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...