2 мар. 2018 г., 12:59

Неизбежност

420 0 0

НЕИЗБЕЖНОСТ

 

На мене четвърт век не ми достига
стотачката си аз да навъртя.
Живота още тайно ми намига.
С отворени очи съм към света

.

Все още ми са мили планините,
природните картини обожавам аз.
Не са ми още натежали дните.
Над буйните си чувства нямам власт.

 

Обичам аз когато се задъхвам
над работата свършена със кеф.
Навсякъде носа си още пъхам.
И все похарчвам някой скътан лев.

 

Все още се задъхвам по луната.
И романтичните звезди броя.
Жадувам за забраните в душата
и фантастична планове  кроя!

 

Но мойте стимули ще се изчерпат,
И аз  навярно ще увися нос.
За всички ни това е вързано във кърпа,
защото всеки тук е само гост!
  06.09.2005г.Техеран

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...