Mar 2, 2018, 12:59 PM

Неизбежност

417 0 0

НЕИЗБЕЖНОСТ

 

На мене четвърт век не ми достига
стотачката си аз да навъртя.
Живота още тайно ми намига.
С отворени очи съм към света

.

Все още ми са мили планините,
природните картини обожавам аз.
Не са ми още натежали дните.
Над буйните си чувства нямам власт.

 

Обичам аз когато се задъхвам
над работата свършена със кеф.
Навсякъде носа си още пъхам.
И все похарчвам някой скътан лев.

 

Все още се задъхвам по луната.
И романтичните звезди броя.
Жадувам за забраните в душата
и фантастична планове  кроя!

 

Но мойте стимули ще се изчерпат,
И аз  навярно ще увися нос.
За всички ни това е вързано във кърпа,
защото всеки тук е само гост!
  06.09.2005г.Техеран

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...