30 sept 2009, 16:12

Неизбежност

  Poesía
737 0 2

Откривай ме в прегръдката на вятъра,

в целувката на слънчеви лъчи,

в уханието палещо на лятото,

на изворите в бистрите очи.

 

Докосвай ме със пръстите на изгрева,

на розови листенца с нежността,

с упойващите песни на авлигите

и с устните на росната трева.

 

Помни ме с постоянството на камъка,

у себе си затворил вечността,

с негаснещия, ярък дъх на пламъка,

запазил жива свойта топлина.

 

 Обичай ме с усмивката на времето,

с кристалната безкрайност на кълбо...

В божествения свят на неизбежности

избрана съм за твое зарево.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...