30 sept 2009, 16:12

Неизбежност

  Poesía
744 0 2

Откривай ме в прегръдката на вятъра,

в целувката на слънчеви лъчи,

в уханието палещо на лятото,

на изворите в бистрите очи.

 

Докосвай ме със пръстите на изгрева,

на розови листенца с нежността,

с упойващите песни на авлигите

и с устните на росната трева.

 

Помни ме с постоянството на камъка,

у себе си затворил вечността,

с негаснещия, ярък дъх на пламъка,

запазил жива свойта топлина.

 

 Обичай ме с усмивката на времето,

с кристалната безкрайност на кълбо...

В божествения свят на неизбежности

избрана съм за твое зарево.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...