Sep 30, 2009, 4:12 PM

Неизбежност

  Poetry
733 0 2

Откривай ме в прегръдката на вятъра,

в целувката на слънчеви лъчи,

в уханието палещо на лятото,

на изворите в бистрите очи.

 

Докосвай ме със пръстите на изгрева,

на розови листенца с нежността,

с упойващите песни на авлигите

и с устните на росната трева.

 

Помни ме с постоянството на камъка,

у себе си затворил вечността,

с негаснещия, ярък дъх на пламъка,

запазил жива свойта топлина.

 

 Обичай ме с усмивката на времето,

с кристалната безкрайност на кълбо...

В божествения свят на неизбежности

избрана съм за твое зарево.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...